Трилионите съюзници в червата ти: как микробиомът влияе по време на лечение на рак

Основи

Какво всъщност е микробиомът

Чревният микробиом е екосистема от трилиони бактерии, гъбички, вируси и други микроорганизми, населяващи храносмилателния ти тракт. Те обменят сигнали помежду си, реагират на храната и околната среда и поддържат стабилно вътрешно равновесие (хомеостаза). Учените вече наричат микробиомът „виртуален орган", защото макар да не представлява анатомичен орган като черния дроб или бъбреците, той изпълнява множество жизненоважни функции, които иначе биха изисквали отделен орган. Микробиомът допълва човешката физиология, като извършва метаболитни функции, за които човешкият организъм няма собствени ензимни механизми.

Нашият организъм няма ензими за разграждането на много растителни фибри. Затова тук на помощ идват и чревните бактерии, които да ферментират хранителните фибри, образуват късоверижни мастни киселини (SCFA) — бутират, ацетат, пропионат. Бутиратът например е основното гориво за клетките на дебелото черво и има силно противовъзпалително действие. Освен това участва и в синтеза на витамин К, както и на някои витамини от група В, метаболизма на жлъчните киселини и разграждането на различни хранителни вещества и лекарства.

Микробиомът ни регулира и имунната система. Ще попиташ — как? Тук внимавай. Значителна част от имунните клетки на организма ни се намират не къде да е, ами именно в гастроинтестиналния тракт (твоята храносмилателна система). Микробиомът обучава имунната система още след раждането. Подпомага развитието на регулаторните Т-клетки — вид имунни клетки, които действат като „спирачка" на имунната система. Те не позволяват на организма да реагира прекалено силно и помагат да се ограничи ненужното възпаление. Микробиомът предпазва и от колонизация с патогенни микроорганизми. Сам виждаш, че без нормален микробиом имунната система функционира значително по-неефективно.

Съществува и т.нар. ос черва-мозък. Бактериите влияят върху метаболизма и сигналните пътища, свързани със: серотонин (химичният посредник, който участва в регулирането на настроението, съня, апетита и дори движението на червата), GABA (веществото, което помага на нервната система да се успокои), допамин (осигуряващият ни мотивация, усещане за възнаграждение, учене и контрол на движенията), късоверижните мастни киселини, за които вече споменахме, както и множество сигнални молекули. Комуникацията между червата и мозъкът ни намира своя път чрез: блуждаещия нерв (най-дългият нерв в човешкото тяло — свързва мозъка с много вътрешни органи и действа като „комуникационна магистрала"), имунната система, хормони и микробни метаболити. Затова всъщност микробиомът ти и какво се случва в червата ти може да влияе върху: настроението ти, стресовия ти отговор (да, точно този момент, в който се вцепеняваш и не знаеш какво да направиш), съня (същият, който отлагаш за още едно клипче време във фейсбук), апетита и когнитивните ти функции (начинът, по който работи мозъкът ти).

Микробиомът защитава организма. Осигурява конкуренция за хранителни вещества. Представи си червата като добре организиран квартал. Когато е населен с полезни бактерии, всички „места" вече са заети, а храната е разпределена между тях. Ако попаднат болестотворни микроорганизми, за тях почти не остава място, нито достатъчно ресурси, за да се заселят и размножат. Освен това добрите бактерии отделят вещества, които възпрепятстват развитието на нежелани микроби и помагат да се запази здрава чревната бариера — бактериите помагат чревната стена да остане здрава и плътна, така че вредни микроорганизми и токсини да не преминават лесно в кръвообращението.

И ако всичко това не беше достатъчно да ви накара да повярвате в неговата уникалност и неповторимост — нека ви споделя: той е и огромен „генетичен орган". Човешкият геном съдържа около 19 до 20 000 гена. За сравнение, съвкупният геном на чревния микробиом включва милиони гени — приблизително 100–150 пъти повече от човешкия геном според класическите оценки, макар точният брой да варира между отделните хора и проучвания. Всички тези допълнителни гени осигуряват метаболитни способности, които човек сам не притежава.

Съставът му се оформя от раждането и се стабилизира в зряла възраст. Високото микробно разнообразие бележи здравословно състояние. Дисбиозата — нарушеният баланс, е свързана с възпаление, метаболитни разстройства и по-лош отговор към лечение.

Наука

Връзката с лечението — какво показва науката

Ето нещо, което малцина очакват: съставът на чревния ти микробиом преди началото на лечението може да е свързан с това доколко добре тялото ти ще отговори на терапията.

Например, голямо проучване, публикувано през 2022 г. в списание Nature Medicine, проследява пациенти с напреднал меланом, лекувани с имунотерапия. Изследователите установяват, че пациентите с по-разнообразен и по-балансиран чревен микробиом са по-склонни да отговорят успешно на лечението. При тях по-често се откриват бактерии, които се свързват с хранителен режим, богат на фибри и омега-3 мастни киселини.

В собственото ми изследване, фокусирано върху пациенти с тумори на гастроинтестиналния тракт на имунотерапия, картината е сходна: висок прием на диетични фибри (≥20 g/ден) се асоциира с по-висок обективен отговор към лечението и удължена преживяемост. При тях се наблюдават и повече бактерии (като Faecalibacterium prausnitzii, Akkermansia muciniphila и Ruminococcaceae), които подпомагат активността на имунните клетки (CD8+), отговорни за разпознаването и унищожаването на туморните клетки.

Разбира се, науката все още търси окончателните отговори. Не всеки пациент реагира еднакво на лечението и микробиомът е само един от многото фактори. Но за разлика от възрастта, гените или вида на тумора, микробиомът е фактор, върху който до известна степен можем да повлияем чрез храненето и начина на живот. Именно затова той се превръща във все по-важна тема в съвременната онкология.

Механизъм

А какво се случва по време на химиотерапия конкретно

Изследванията за микробиома и имунотерапията са най-обширни, но химиотерапията засяга чревния микробиом по свой собствен, много директен начин.

Химиотерапевтичните средства атакуват бързоделящи се клетки — включително тези, изграждащи лигавицата на червата ти. Резултатът често е мукозит — възпаление на лигавицата, което може да засегне устата, хранопровода, стомаха и червата.

Когато чревната лигавица е увредена, защитната бариера на червата отслабва. Това позволява на бактерии и техни продукти по-лесно да преминат през чревната стена в кръвообращението — процес, известен като бактериална транслокация. При хора с отслабена имунна система това увеличава риска от инфекции и може да наложи лечение с антибиотици или дори временно отлагане на следващия курс химиотерапия.

Едновременно с това много пациенти получават антибиотици — профилактично или заради вече възникнала инфекция. Макар понякога да са животоспасяващи, антибиотиците могат да унищожат не само болестотворните, но и част от полезните чревни бактерии, което допълнително нарушава баланса на микробиома.

Тази комбинация — увредена чревна бариера, променен микробиом и отслабена имунна защита, е една от причините по време на химиотерапия често да се появяват симптоми като диария, подуване, коремни болки, гадене и повишен риск от инфекции.

Добрата новина е, че храненето, което подпомага чревния микробиом, може да бъде ценен съюзник именно в този период. То не може да предотврати всички странични ефекти и не замества лечението, но може да помогне за поддържането на чревната бариера, да подпомогне възстановяването на полезните бактерии и при някои пациенти да облекчи част от стомашно-чревните симптоми. Именно затова все повече съвременни изследвания разглеждат микробиома като важна част от поддържащите грижи по време на противотуморното лечение.

Протокол

Какво да ядеш за чревно здраве

Фибри — основата

Целта, подкрепена от изследванията по-горе, е поне 20 g фибри дневно, когато състоянието ти го позволява (при силна диария или стеноза на червата тази препоръка може да се промени — следвай указанията на екипа си).

Добри източници: овесени ядки, боб и леща (в добре сварено, лесносмилаемо количество), кафяв ориз, круши, ябълки с обелката, моркови, броколи на пара, брюкселско зеле.

На практика

8 идеи за ястия, с които лесно да достигнеш 20–30 g фибри дневно

Разграничение

Prebiotic храни — „храна за добрите бактерии"

Не всички фибри са еднакви — пребиотичните храни например съдържат специален вид фибри, които не се разграждат от нашия организъм, а избирателно подхранват полезните бактерии: чесън, лук, праз, аспержи, леко зелени банани, ечемик, ръж, боб, леща, нахут, цикория и земна ябълка (гулия). Не е необходимо да консумираш големи количества наведнъж — дори малки порции, включвани редовно в менюто, могат постепенно да подпомогнат развитието на полезните чревни бактерии.

Модел на хранене

Средиземноморски модел, не западен

Изследванията са категорични в едно: начинът, по който се храним ежедневно, оказва силно влияние върху чревния микробиом. Западният хранителен модел — беден на фибри, но богат на захар, наситени мазнини и ултрапреработени храни, се свързва с намалено разнообразие на полезните бактерии, дисбиоза и хронично нискостепенно възпаление. Все повече проучвания показват, че подобен микробиомен профил може да бъде свързан и с по-слаб отговор към някои противотуморни терапии.

Този модел не подхранва само теб — той подхранва и полезните бактерии в червата, които от своя страна произвеждат вещества с противовъзпалително действие и подпомагат здравината на чревната бариера.

Как изглежда това на практика?

Не е необходимо да промениш всичко наведнъж. Малките промени, правени последователно, могат да имат значение. Например:

• избери овесени ядки вместо подсладена зърнена закуска
• добави порция бобови растения няколко пъти седмично
• използвай зехтин вместо масло при овкусяване на салати
• замени част от червеното месо с риба или варива
• включвай зеленчуци в поне две хранения дневно

Не е нужно храненето ти да бъде перфектно. Микробиомът не очаква съвършенство — той реагира на това, което правиш редовно. Дори малките промени, ако се превърнат в навик, могат постепенно да подпомогнат по-разнообразен и по-здравословен чревен микробиом.

Запомни: не съществува една „суперхрана" за микробиома. Най-важно е разнообразието. Колкото повече различни растителни храни присъстват в менюто ти през седмицата, толкова повече различни видове полезни бактерии могат да бъдат подхранени. Именно това разнообразие се счита за един от най-важните белези на здравия чревен микробиом.

Внимание

Ферментирали храни

Ферментиралите храни съдържат полезни микроорганизми, които могат да подпомогнат разнообразието на чревния микробиом. Най-добре проучени са киселото мляко с живи закваски и кефирът, но към тази група спадат още киселото зеле, кимчи и някои други традиционно ферментирали храни.

Важно е да знаеш, че ферментиралите храни не са „лекарство" за микробиома. Най-голяма полза се наблюдава, когато са част от цялостен хранителен режим, богат на разнообразни растителни храни и фибри. Всъщност полезните бактерии се нуждаят не само да бъдат приети с храната, но и да получат подходяща „храна" — пребиотичните фибри, за да могат да се задържат и развиват в червата.

Практичен съвет: ако нямаш противопоказания, една чаша кефир или кофичка кисело мляко с живи закваски, комбинирани с овесени ядки, плодове или ленено семе, са много по-полезни за микробиома, отколкото приемът на ферментирала храна самостоятелно. Така осигуряваш едновременно полезни бактерии (пробиотици) и храна за тях (пребиотици) — комбинация, която подпомага тяхното развитие.

Безопасност

Важно предупреждение за пробиотичните добавки

Тук трябва да съм категорична, защото засяга директно безопасността ти. Когато говорим за микробиома, много хора първо се сещат за пробиотични капсули — добавки, които съдържат концентрирани количества живи микроорганизми. Важно е обаче да знаеш, че „полезно" не означава автоматично „подходящо за всеки момент от лечението".

При пациенти, които преминават през активна химиотерапия, особено при наличие на неутропения, пробиотичните добавки трябва да се обсъдят с лекуващия екип. Причината е, че по време на лечението могат едновременно да се случат две неща: химиотерапията може да увреди чревната лигавица и да наруши естествената защитна бариера на червата, а неутропенията намалява способността на организма да контролира микроорганизмите, дори когато те обичайно са считани за безопасни.

Какво означава това на практика? Не всички продукти, свързани с микробиома, са еднакви:

Това са различни категории продукти и не трябва автоматично да се приемат като взаимозаменяеми.

Подкрепата на микробиома не означава непременно прием на добавки. В много случаи най-безопасният подход е първо да се обърне внимание на хранителния модел — достатъчно фибри (когато са подходящи), разнообразни растителни храни и индивидуално съобразено хранене по време на лечението.

Често задаван въпрос

Кратко за кетогенната диета и микробиома

Когато говорим за хранене и рак, често възниква въпросът за кетогенната диета — хранителен режим с много нисък прием на въглехидрати, умерено количество белтъчини и висок прием на мазнини. Тази диета предизвиква интерес в онкологията, защото променя начина, по който организмът използва енергията — намалява нивата на глюкоза в кръвта и кара тялото да произвежда кетонни тела като алтернативен енергиен източник.

На теория това би могло да повлияе някои тумори, тъй като много ракови клетки предпочитат да използват глюкозата като основен източник на енергия (повече за това в статията ни: „Захарта и ракът — мит или реалност"). Реалността обаче е по-сложна. Научните данни показват, че ефектът на кетогенната диета може да зависи от вида и биологията на тумора, стадия на заболяването, общото състояние на пациента, вида на противотуморното лечение и индивидуалния състав на чревния микробиом.

При някои туморни модели се изследва дали ограничаването на въглехидратите може да повлияе метаболизма на туморните клетки, автофагията (процес на „клетъчно рециклиране") и активността на определени имунни клетки, включително Т-клетки. Но при други ситуации ефектът може да бъде различен — някои туморни клетки могат да се адаптират към променената хранителна среда и да използват други източници на енергия, включително кетонни тела. Това означава, че няма една диета, която да работи еднакво при всички видове рак.

От гледна точка на микробиома, кетогенната диета също не е еднозначна. Когато силно се ограничат въглехидратите и растителните храни, често намалява приемът на фибри — основната „храна" за полезните чревни бактерии. Това може да доведе до промени в микробния баланс.

По време на онкологично лечение основната цел на храненето обикновено не е просто да промени един метаболитен път, а да помогне на организма да запази сила, мускулна маса, имунна функция и способност да преминава през терапията.

Тази статия е с образователна цел и не замества консултация с твоя лекуващ лекар или диетолог. Препоръките за фибри, ферментирали храни и особено пробиотични добавки трябва да се съобразят с текущата ти кръвна картина и конкретния етап от лечението — винаги провери с онкологичния си екип, особено при неутропения.

Източници

1. Tini, S. et al. Diet, gut microbiota and immunity across the cancer continuum. Nutrients, 17, 2898 (2025).
2. Simpson, R.C., Shanahan, E.R., Batten, M. et al. Diet-driven microbial ecology underpins associations between cancer immunotherapy outcomes and the gut microbiome. Nature Medicine, 28(11), 2344–2352 (2022). — doi.org/10.1038/s41591-022-01965-2
3. Богданова, А.-М., Хаджиева, С. Модифицируемата връзка: хранене, микробиом и терапевтичен отговор при имунотерапия на ГИТ тумори. Собствено изследване, отличено с първо място на студентска научна сесия, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" — Варна.
4. Spencer, C.N., McQuade, J.L., Gopalakrishnan, V. et al. Dietary fiber and probiotics influence the gut microbiome and melanoma immunotherapy response. Science, 374(6575), 1632–1640 (2021).
5. Bolte, L.A., Lee, K.A., Björk, J.R. et al. Association of a Mediterranean diet with outcomes for patients treated with immune checkpoint blockade for advanced melanoma. JAMA Oncology, 9(5), 705–709 (2023).
6. Somodi, C., Dora, D., Horváth, M. et al. Gut microbiome changes and cancer immunotherapy outcomes associated with dietary interventions: a systematic review. Journal of Translational Medicine, 23(1), 756 (2025).
7. The efficacy and safety of probiotics in people with cancer: a systematic review. Annals of Oncology. — www.annalsofoncology.org/article/S0923-7534(19)36598-6/fulltext
8. Beckerson, J., Jones, N., Lodhia, S. et al. Dietary advice during neutropenia: An update and consensus from the Haematology subgroup of the BDA Oncology Group. Complete Nutrition, 12(6), 40–42 (2012).
9. Elkrief, A. et al. Gut microbiome and resistance to cancer immunotherapy. Nature Reviews Drug Discovery (2025).