Отиваш на лекар. Съобщават ти най-тежката диагноза, тази, от която всеки жив човек тайно се страхува. Изправен си пред дълъг път и дори не знаеш откъде да започнеш.

В началото си казваш: „Добре, продължавам почти постарому.” Но след първата или втората химиотерапия те удря гаденето. Появяват се раничките в устата — мукозит. И се питаш: как да се храня сега? Има ли нещо, което би помогнало на лечението ми? Трябва ли да променя начина си на живот, и как точно?

Задаваш въпросите на онколога си. Той няма отговорите, които ти се иска да получиш — поне не в тази подробност. Получаваш някоя рекламна брошура и това е. Оставаш неразбран, отново без посока.

Истината е, че онкологът ти не е виновен.

Какво всъщност учи бъдещият лекар

Ако трябва да съм честна — в обучението си по медицина получаваме няколко лекции и упражнения по хранене, и с това подготовката ни се изчерпва. Скандално звучи, но не е изолиран случай — не само у нас е така.

Национално проучване сред 105 медицински факултета установява, че едва 27% покриват препоръчания минимум от 25 часа обучение по клинично хранене — цифра, определена още през 80-те от Националната академия на науките. Друга анкета сред студенти показва среден резултат от едва 1,2 часа формално обучение по хранене годишно, а мнозинството от тези, които изобщо имат отделен курс, получават между 0 и 10 часа общо за цялото си следване. При студентите в клинична фаза резултатът е също толкова красноречив: под 4 часа обучение за над половината анкетирани, а само около всеки пети се чувства достатъчно уверен да направи хранителна оценка на пациент.

Една от съществените разлики е структурна: докато в световен мащаб масово се учи Диетология като отделна специалност, у нас трябва първо да завършиш „Медицина”, а чак след това — ако избереш — да специализираш Хранене и диететика. На практика лекарят, който завършва, остава с нищожна подготовка по темата. Дори да иска да помогне, той не знае как — а в медицината знаем едно правило над всички: по-добре да не вредим.

Не е нежелание, а системна дупка

Лесно е да си помислиш, че онкологът просто не го е грижа. Данните говорят друго.

Проучване сред онкологични специализанти открива, че цели 80% искат допълнително обучение именно по хранене на онкоболни. Основните пречки, които самите те посочват, са липса на ясни насоки (69%), липса на знания (60%) и липса на време (56%). При практикуващи онколози картината е сходна — липса на време (66,7%), знания (54%) и налични ресурси, към които да насочат пациента (54,7%).

С други думи — онкологът ти вероятно знае, че храненето ти има значение. Просто няма нито знанието, нито наличния специалист, към когото да те насочи с чиста съвест, нито 20-те свободни минути, за да го обясни подробно между два прегледа.

Ами ако все пак те насочат?

Да предположим, че имаш късмет и онкологът ти те насочи към диетолог. Следващата пречка е още по-груба.

Национално проучване в амбулаторни онкологични центрове в САЩ установява съотношение от приблизително един диетолог на 2308 пациенти — при препоръчителен ориентир от около 1 на 120. Представи си чакалня, в която трябва да се съберат над 2000 души за един-единствен специалист. Над 90% от онкоболните се лекуват именно в такива амбулаторни условия, където достъпът е най-слаб.

Обяснение на термина амбулаторни условия

Затова, дори и с най-добра воля от страна на медицинския екип, реалистичният сценарий е следният: питаш, насочват те, а от другата страна на насочването може да няма кой да те посрещне навреме или пък — ами… изобщо.

У нас — българският контекст

Международните данни рисуват тежка картина. Но в България има един допълнителен пласт объркване, който заслужава отделно внимание — защото самата дума „диетолог” тук не означава едно и също нещо за всички.

„Диетолог” в България е лекарска специалност. Съгласно Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването, специалността „Хранене и диететика” може да бъде придобита само от вече правоспособни лекари — тоест първо шест години медицина, а чак след това още 3-4 години специализация с положени колоквиуми и държавен изпит. Това означава, че истинският, медицински квалифициран диетолог е рядкост — и логично, чакалните са претъпкани точно както в американските данни по-горе.

Успоредно с това съществува и напълно различен, паралелен път: регистрация като практикуващ „диететика” в регистъра на нелекарските, неконвенционални методи към регионалната здравна инспекция — отворен за хора с различна медицинска или здравна подготовка, не непременно лекари. Двата пътя звучат подобно на пациента, но носят коренно различно ниво на клинична експертиза. В практиката се стига дотам, че хора без каквато и да е медицинска квалификация — завършили кратки онлайн курсове или само с личен ентусиазъм — се представят като „диетолози” в социалните мрежи и дори отварят кабинети, без реален контрол или регистър, който пациентът лесно да провери.

За теб като пациент това означава нещо конкретно: ако лекарят ти успее да те насочи, си заслужава да питаш изрично дали специалистът е лекар със специалност „Хранене и диететика”, или е от втория, по-широк кръг практикуващи. И двата вида специалисти могат да са полезни в различен контекст — но за решения, свързани пряко с активно онкологично лечение, медицинската квалификация има значение.

Показателно е и това, че наличните на български език ръководства за хранене на онкоболни в момента до голяма степен са преводи и адаптации на чужди материали — например издания на American Cancer Society, адаптирани от пациентски организации като „Дара Хелп” и Българското сдружение по лимфом — а не систематизиран, официално разработен местен ресурс. Хубава и нужна инициатива, но същевременно ясен знак, че празнотата се запълва отвън, не отвътре в системата.

Какво правиш междувременно

Тук се ражда празнотата, която познаваш добре, ако вече минаваш през лечение. Изследване сред онкоболни пациенти в активно лечение и в ремисия открива поразително сходни теми в разказите им: усещане за липса на персонализирани ресурси, възприятие, че самите онколози получават слабо формално обучение по хранене, и — като естествено следствие — обръщане към неформални източници: форуми, социални мрежи, случайни статии в интернет, понякога с противоречиви или направо опасни съвети.

Обяснение на термина ремисия

Не е случайно, че статии като тази за захарта и кетодиетата будят толкова силен интерес. Празнотата, оставена от системата, се запълва отнякъде — въпросът е откъде точно, и колко надеждно е това „откъде”.

Красотата идва от синергията

Обяснение на термините интегративен подход и синергия

Истината е, че за лечението на повечето заболявания се изисква интегративен подход — онколози и диетолози, работещи ръка за ръка, за да подпомогнат лечението на пациента. Така както онкологът не познава в детайли режимите на хранене (защото, честно казано, не е и длъжен), така и диетологът не познава в пълна подробност всяка мутация, всеки вариант на химио-, лъче-, имуно- и таргетна терапия.

Обяснение на термина таргетна терапия Обяснение на термина имунотерапия

Красотата на лечението идва именно от срещата на двете специалности — не от това единият да замества другия.

Има и обнадеждаващ знак, макар и малък: през последните месеци няколко водещи медицински организации в САЩ официално се ангажираха доброволно да увеличат часовете по клинично хранене в учебните си програми. Бавно, но системата се движи в правилната посока.

Какво можеш да направиш ти междувременно

Докато системата настига нуждите ти, няколко неща са изцяло в твои ръце:

Ако трябва да запомниш само едно изречение

Онкологът ти не мълчи за храната, защото не го е грижа. Мълчи, защото системата, която го обучи, не му даде инструментите — а системата, към която трябва да те насочи, няма достатъчно хора от другата страна. Знанието за това не е повод за отчаяние, а за да питаш по-конкретно и да търсиш активно верния специалист.

Тази статия е с образователна цел и не замества консултация с твоя лекуващ лекар или диетолог. Данните за медицинското образование и достъпа до диетолози се отнасят предимно до проучвания от САЩ и Обединеното кралство — ситуацията в различните държави, включително България, може да варира, но общата тенденция е сходна.

Източници

  1. Nutrition Education in U.S. Medical Schools: Latest Update of a National Survey — pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4042309
  2. Duggan, M.P. et al. Survey of Nutrition Education Among Medical Students, Journal of Wellness — ir.library.louisville.edu
  3. Assessing the Nutritional Knowledge Gap: Students’ View of UK Medical School Education — ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC12681966
  4. The views and practice of oncologists towards nutritional support in patients receiving chemotherapy — ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2360668
  5. Oncologists Knowledge and Attitudes Towards Providing Dietary Guidance to Patients With Cancer — ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC12799481
  6. Inadequate Nutrition Coverage in Outpatient Cancer Centers: Results of a National Survey — pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31885583
  7. Building a Case for Registered Dietitian Nutritionists, ACCC — accc-cancer.org
  8. Cancer Care and Nutrition Counseling: The Role of the Oncologist in Patient Learning and Behavior Change — pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11402076
  9. Secretary Kennedy and Secretary McMahon Celebrate Medical School Commitments to Increase Nutrition Training for Future Doctors, HHS.gov — hhs.gov
  10. Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност „Хранене и диететика”, Министерство на здравеопазването — коментирана в: „Ще влезем ли в Гинес с най-много диетолози”, Стандарт — standartnews.com
  11. Регистрация на диетолози в регистъра на неконвенционалните методи — Pravatami.bg — pravatami.bg/22789
  12. Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК — nhif.bg
  13. „Хранене при пациенти с онкологични заболявания” — адаптация на ръководство на American Cancer Society от Дара Хелп — darahelp.com
  14. Съвети за хранене към пациенти, Българско сдружение по лимфом — limfom.info