Казвам се Ана-Марина, накратко Ани. В момента съм в 4-ти курс, специалност Медицина.
Като всеки започнал да се занимава по един или друг начин с онкология – имам лична история и желание да помогна на хората.
3 години подред смятах, че ще се занимавам с хирургия. Не ме разбирайте погрешно, още обичам да правя фини неща с ръцете си, но реших, че така съм полезна само на един пациент за 8 часа и започнах да мисля как мога да съм полезна на повече хора за по-кратко време. Минах през коремна и неврохирургия, което може би спомогна за интереса ми към храносмилателната и нервната система да намерят своя път в синергията си.
Във втори курс имахме биохимия – честно казано, винаги бях гледана с подозрение, защото този предмет си ми беше страст, докато повечето хора около мен го мразеха. Биохимията - начина, по който тялото превръща храната в енергия, в клетки, в живот, винаги ми се струваше по-интересен от почти всичко останало в учебниците.
Но истинският момент, в който всичко се промени, не беше в лекционната зала или пък на упражнения. Беше когато срещнах пациент, който не можеше да яде - и никой около него не знаеше точно какво да му каже. Беше когато видях една счупена система, в която парентералното хранене е тема табу. Система, в която онкологичните диагнози са клинични пътеки в просто едно отделение, а не разгръщат заболяването в цялата му интегративност.
Онкологът познава тумора. Но не знае протеиновите нужди при кахексия. Диетологът, ако изобщо има достъп до такъв, не познава химиотерапевтичния протокол и как се прави оценка кой точно да се избере. А пациентът стои някъде по средата, объркан, гладен, изплашен.
Разбрах нещо тогава: това не е изолиран случай. Това е системна дупка - в моето собствено образование, в здравната система, в начина, по който говорим за рака.
Затова започнах VitaPlena. Не защото имам всички отговори - все още съм студент, не лекар - а защото реших, че е по-добре да пиша с грижа и научна точност, отколкото да оставя тишината да говори вместо мен.
Тук ще намериш статии, базирани на ESPEN, ASCO и PubMed, не на тенденции. Написани на достъпен език, за пациенти и за техните близки. И общност, в която никой не е сам с въпроса "какво да ям сега."
Все още уча. Все още греша понякога. Но вярвам, че всеки пациент заслужава да бъде чут - и нахранен с грижа, не само с калории.
— Ани
P.S. Малко повече за мен извън VitaPlena: Танцувам от 20 години, преподавам Анатомия и клетъчна биология на по-малките колеги, а за душата си събирам грамофонни плочи, решавам кръстословици и мога да ти оплета най-топлия шал за зимата.